АНАТОМИЯ НА ЛЪЖАТА

Няма човек, който поне веднъж в живота си да не е изричал лъжа. Бяла или не, благородна или не, тя остава извън понятието истина и в устата на мнозина за дълго време се настанява неприятният вкус на неволната измама. За една друга група хора обаче лъжата е напълно естествено състояние на комуникация. Патологията на подобно общуване смущава околните, за които диалогът с подобен човек прилича на разходка в измерение, където истина и лъжа се сливат в едно и където няма обяснение за подобна склонност към преувеличаване, измама, подлъгване, в повечето случаи с дългосрочни последици. До неотдавна обяснение наистина нямаше, но ето че в октомврийското издание на "Бритиш джърнъл ъф сайкайътри" бяха публикувани първите биологични доказателства и обяснения за това защо определени хора са предразположени към лъжене.

Мозъкът на патологичните лъжци е различен от този на обикновените хора. В него има между 22 и 26 процента повече бяло вещество, твърдят изследователи от университета в Южна Калифорния. Те подложили на психопатологически тестове 108 доброволци и така ги разделили в три групи. Дванадесет от тях били идентифицирани като патологични лъжци, 16 - като хора с личностни проблеми, но без прояви на патологични лъжци, а 21 били избрани като контролна група, тъй като не проявявали нито антисоциално поведение, нито лъжели. Учените сканирали мозъка на избраните 49 души с магнитно-резонансен томограф и установили, че патологичните лъжци имат средно с 26% повече бяло мозъчно вещество в предфронталната зона на кората на главния мозък от хората с антисоциално поведение и с 22% повече от тези от контролната група, както и с 14% по-малко сиво вещество от обикновените хора.

Откритието потвърждава вече установеното при изучаването на мозъка на страдащи от аутизъм. Известно е, че аутистите не умеят да лъжат. При тях балансът между бялото и сивото вещество е изместен в полза на сивото, като дори в зряла възраст бялото им вещество е една шеста от това на обикновените деца.

Но вероятно най-интересно за учените би било да установят доколко лъжата е природна особеност или болестно състояние и доколко човек може да контролира това поведение.

Бялото вещество отговаря за бързото и сложно мислене, докато сивото за анализа на информацията. Според калифорнийските учени комбинацията от повече бяло вещество и по-малко сиво образува онази амалгама, която прави хората добри лъжци.  В качеството си на "отговорник" за предаването на информацията бялото вещество се състои от нервни фибри, или аксони, които свързват една с друга нервните клетки, или невроните. Според учените наличието на повече бяло вещество прави хората по-умели в иначе сложния процес на лъжене, който традиционно включва не просто изричането на лъжа, но и манипулиране, мислене в перспектива и изпълняване и осмисляне на множество задачи едновременно. Изследователите описват изкусните лъжци като "оракули". По думите им лъжците инстинктивно обмислят какво знае слушателят за ситуацията и какво не. Освен това те умело потискат емоциите си и автоматичния импулс да изрекат истината.

От своя страна сивото вещество е основно съставено от клетъчните тела на неврони, обработващи поетата информация. Предишни изследвания в тази област доказаха, че хората с по-малко сиво вещество са по-склонни към нарушаване на установените правила и са по-слабо чувствителни към прекрачването на дадени морални задръжки.

Откритието на калифорнийските учени не е единственото и в продължаващите от години изследвания на лъжата. В края на миналата година бяха оповестени резултатите от друго интересно проучване на изследователи от университета "Темпъл", според което, когато човек казва истината, той използва различни зони от мозъка си в сравнение със случаите, когато лъже. Разликите могат да бъдат лесно уловени с функционален магнитен резонанс и мнозина се обявиха в полза на въвеждането на този метод на мястото на традиционния полиграф. Последният следи промените в тялото, които е прието да се свързват с изричането на лъжа, каквито са потенето и промените в кръвното налягане, пулса и дишането. Всичко това обаче би могло да се окаже и се е оказвало неприложимо при хора, които умело владеят организма си при подлагане на детектор на лъжата. Според учените от "Темпъл", водени от д-р Скот Фаро, полиграфът има и още един негатив - той може да отчете промени като лъжа дори при хора, които казват истината, но са притеснени от самия факт на тестуването.

Водени от идеята да открият по-ефективен и достоверен метод за изследване на лъжата, те се заели да изследват как сканирането с функционален магнитен резонанс може да отчете какво точно се случва в мозъка, когато човек лъже. Те помолили шестима от общо 11 доброволци да стрелят с бутафорна пушка и след това да излъжат за това, което са направили. Другите петима били накарани да кажат истината за случилото се.

Всеки от доброволците бил сканиран при поставянето на въпросите относно случилото се, като в същото време бил "вързан" и за полиграф. И двете устройства отчели правилно кой лъже и кой казва истината, но при мозъчното сканиране било установено и кои точно зони на мозъка са активни при изричане на лъжа. Нещо повече, било потвърдено, че човек използва по-голяма част от мозъка си при опит да измами, отколкото когато казва истината. Последното откритие бе направено още през 2001 г., когато учени от университета в Пенсилвания откриха, че лъженето на практика представлява потискане на мозъчно ниво на "правилната" реакция - казването на истината. В коментар за сп. "Ню сайънтист" те заявиха, че това е пряко доказателство за думите на св. Августин: "Лъжата е отричане на истината."

Що се отнася до изследването на "Темпъл", то според него при лъжа в мозъка се активират седем зони, а при истина - четири. Конкретно лъжата активира предната част на мозъка - медиалната долна и прецентрална зона, както и хипокампуса и районите около средното слепоочие. Някои от тях се свързани с емоционалните реакции при човека, обясняват учените.

Разбира се, работата по биологичното обосноваване на склонността към изричане на лъжа продължава. За привържениците на изследването това е безапелационен пробив в дебрите на мозъчната дейност, докато за скептиците методът все още е твърде скъп, а и не всяка лъжа може да бъде определена като достатъчно сложна, за да бъде отдадена на активна мозъчна дейност, нито да бъде оправдана с определени особености на мозъка. До единодушно мнение вероятно няма да се стигне, макар че някои биха приели с великодушие "мозъчното алиби" на лъжещите ги.

Лъжците могат да бъдат класифицирани по различни начини - в зависимост от вида на лъжата, последиците от нея, обекта, контекста, честотата и т.н. Сред най-популярните видове са:

- Патологични лъжци - хора, които на практика не знаят, че лъжат, но го правят постоянно. Някои учени смятат, че това се дължи на липсата на достатъчно серотонин в организма. Според психолози това са хора, които изпитват остра нужда да бъдат харесвани и затова обвързват патологичното лъжене с други поведенчески проблеми. Изследвания сочат, че патологичните лъжци са хора с над средна интелигентност.

- Случайни лъжци - на практика всеки човек попада в тази категория. Това са хора, които лъжат с цел да избегнат неприятна ситуация или наказание. Поради непривичността на лъжата за тях те се издават с изражение, език на тялото, глас. В литературата ги наричат още параноични лъжци заради факта, че лъжат от страх да не бъдат обект на подигравка, обида или изолация. Говори се и за "меки" лъжци - хора, които скриват истината от страх да не наранят околните. В случая често става дума за премълчаване, задържане на чувствителна информация, което също се възприема като лъжа.

- Чести лъжци - за разлика от предходните не се чувстват некомфортно от лъжата, но въпреки че не се издават, не обръщат особено внимание на логиката на изказаното от тях.

- Родени, или спонтанни лъжци - срещат трудност в различаването на реалността от измислицата. Анализите показват, че този тип хора не показват физически дискомфорт от лъжата. За тях лъжата идва спонтанно, без да е планирана.

Как се засича лъжата днес

Полиграфът - прототипът му е разработен през 30-те години, като при него в зоната на гърдите и стомаха на разпитвания били поставяни гумени тръби за отчитане на дишането, на ръката била поставяна гривна за измерване на кръвното налягане, а на всеки пръст - малки метални пластинки за отбелязване на потенето. Според привърженици на детектора на лъжата точността му е между 96 и 98 процента.

Топлинен детектор - тази технология отчита топлината в зоната около очите и се основава на тезата, че при изричане на лъжа кръвообращението около очите се засилва. Разработена от знаменитата американска "Майо клиник" (Mayo Clinic), тя е специално създадена за откриване на подозрителни лица на летищата.

Мозъчни пръстови отпечатъци - базираната в Айова Лаборатория за мозъчни пръстови отпечатъци е автор на тази разработка. При нея на главата на разпитвания се поставя шлем с електроди, които засичат определени мозъчни вълни, излъчвани, когато човек вижда познат обект. Тази технология разчита на излъчването на "вълните на познатостта" при вида на познат предмет, каквото е например оръжието на престъплението.

    Полина Томова